Фотографът Филипо Мафей и Napapijri: между вълните и планините

Фотограф, но преди всичко човек на водата, Филипо Мафей обича да описва света през обектива на своя Leica, винаги с истински лична гледна точка. Вълните, сърфистите, гигантските скатове на Малдивите, Апуанските Алпи зад къщата: неговият подход е винаги директен, без филтри. Дори когато снима Джованоти.

Каква е Вашата връзка с природата?

Повече от връзка, това е постоянно развиваща се нужда. Все повече се стремя към връзката и благополучието, които само природната среда може да ми даде. Колкото по-дива е, толкова по-големи са емоциите и уважението.

А с фотографията?

Фотографията е средство да разграничавам скучните дни от интересните. Да снимам не е просто работа, за мен това е страст, която се превърна в професия.

Фотографиите Ви варират от подводни снимки във водите на Малдивите до дизайн и известни личности. Променя ли се стилът Ви в зависимост от обекта пред камерата Ви?

Винаги се опитвам да запазя своя уникален стил във всичко, което правя. Обикновено подходът ми не варира в зависимост от обекта, а от това как го виждам. Преди да снимам, винаги си задавам един и същ въпрос: ами ако го погледна от друга перспектива?

Апуанските Алпи са странно място, те са малко Алпи и малко Апенини, бялото прилича на сняг, но почти винаги е мрамор. Какво искахте да изобразите в серията си „Метаморфни“?

Апуанските Алпи са планините зад къщата ми, върховете им се виждат от морето, дори когато сърфираш, и аз израснах с тази мистериозна планинска верига, която изниква от дълбините на морето. Направих Metamorphic, след което изложих в галерията Leica във Флоренция, където изобразявам тези планини в черно и бяло. Белият мрамор сега се добива с разрушителна скорост и исках по някакъв начин да отдам справедливост на красотата на тези места, но и да подчертая тяхната крехкост.

Топло или студено?

И двете ме връщат към една мисъл – морето. Водата е моят елемент: когато снимам в дълбоките зимни вълни, условията могат да бъдат много сурови, но аз знам как да се справя с тях. От фотографска гледна точка смятам, че студените места са по-интересни от топлите, и това ме подтиква да опознавам и планините. От друга страна, дори и да започвам да страдам от екстремните жеги през лятото, харесвам тази автономност, която ми дават тропическите води.

Разкажете ни за последния си проект с Лоренцо Джованоти.

Срещнах Лоренцо във Флоренция по време на фотосесия, на която го снимах с ръчно изработените шапки, които носи по време на концертите си. Работата с артист като него беше едно истинско преживяване: той веднага ме накара да се почувствам на място. След тази сесия той ме потърси, за да направя снимките за най-новия му албум Il corpo umano (Човешкото тяло). Заедно с музикалната компания Universal решихме да направим серия от снимки на едно мистично място в Умбрия, което Лоренцо беше открил. Снимките бяха публикувани на двойния винил, а също и като постер вътре в него. Когато работиш с Лоренцо, времето спира и можеш да говориш за всякакви теми с пълна лекота. Както се случва само с великите личности.